XVIII в. е обагрен с започналото развитие на  българската просвета и последващото формирането на българската нация, след години на подтисничество. Тръмплин за това става трудът на монаха Паисий Хилендарски-“История славянобългарска”, написана през 1762 година. Тя подтиква българския народ да осъзнае и оцени своята националност и да поеме идеите за национална свобода, водещи до установяване на национална църква, образование и култура.

Разбунените духове водят до началото на организираното революционно движение за освобождение от османското господство, с делото на Георги Сава Раковски (1821-1867). Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски (1837-1873)-стратег и идеолог на движението, национален герой; Любен Каравелов (1834-1879)-писател и публицист, лидер и идеолог на движението; Христо Ботев (1848-1876)-поет и публицист, революционер демократ, национален герой и много други българи.