През 1876 г. избухва Априлското въстание–първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. То е жестоко смазано и удавено в кръв, но успява да привличе вниманието на европейските страни към българските национални въпроси. Така в резултат на Руско-Турската освободителна война (1877-1878), българската държава е възстановена, но не е постигнато мечтаното национално обединение. Бившите български територии са разделени на три-провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг; Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана; а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.

Несправедливо решение на Берлинския конгрес(1878 г.) води до избухването на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия. По-късно с Илинденско-Преображенското въстание(1903 г.) Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция и през 1908 г. става цар на българския народ.