През 1018 г. след продължителни войни България е покорена от Византия. Свободолюбивите българи още през първите години на византийското управление започват да воюват срещу него. През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър отхвърля властта на Византия. Като естествена последица се основава Второто българско царство,начело с Асен,а Търново става столица. След него върховният пост поема Петър.

Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян (1197-1207), а по времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет. Той установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите на България до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива  икономиката и културата. Тогава е достигнат нов връх в процеса на развитие на българска държава, който продължава до 1396 година. Литературните училища и училищата по изкуствата в Търново развиват традициите в българската култура. Доказателство за това са стенописите в Боянската църква; църквите в Търново; Земенския манастир; църквите, врязани в скалите до Иваново; миниатюрите в Лондонското четвероевангелие; Манасиевата хроника. Голяма победа на външнополитическата сцена е получаването на титлата патриарх от българският църковен глава през 1235 година.